Озарения танц на Измеренията

В квантовото поле на етерните кухни има неограничен фонд от вероятности за създаването на творчески изделия. Майсторът грънчар, тръгвайки да извайва своето произведение трябва да е готов за спонтанност и непредсказуемост, но и да е запазил в себе си законът на законите, чрез който приказката вдъхва живот.Пиша тези разкази чрез приятното усещане от воденето на ръката ми, следвам тези потоци и реки, защото природата е многоизмерна и предлага на човека неизброими светове за пребиваване.Ние хората сме инструменти на една свята сила надхвърляща въображението ни и благодарение на нея се докосваме до живата любов, чрез която изразяваме красотата на Духа. Озарения танц на измеренията са разказите, които фантазират самите себе си.

Разказ 1

Нежните, розови бузки на бебето се лижеха от огромния грапав език на мечката, която остави слуз по цялото му личице. Една жена от племето беси прекосяваше планините с новороденото си за да открие убежище и храна. Краката й бързо тъпчеха  през извитите горски пътечки, когато посрещнаха захапката на отровната змия. В последните секунди от живота си тя зави с големи листа рожбата,  а усмивката му се отразяваше в насълзените й очи -  то все още не разбираше ситуацията.
 
      - Прости ми дете мое. Господи, моля те, закриляй го във твоето безгранично дихание.
 
Това бяха последните й думи преди душата й да се приплъзне към света на отвъдното. Досещате се за следващата среща на крехкото създание завито в шубрака, това е срещата му с голямата черна мечка, която бе тръгнала да прибира своите малки. Но тя захапа нежно краищата на листата, в които беше положено бебето и се устреми към върха на третата планина.Само там тя бе видяла такова подобно създание и сега щеше да бяга цял ден за да го предаде. В нея имаше инстинкт, който надскочи животинския, в нея се бе настанила молитвата на живото чудо. На върха на планината, в стара колиба живееше отшелник, който си отглеждаше сам храната, защото бе избрал уединението. Но съдбата не бе избрала това за него и когато той чу бебешкия рев пред вратата, коленичи и се преклони пред звездите в небето, които свързаха тези техни две души. Както порасна брадата на отшелника така неусетно порасна с времето и малчугана, който учеше всичко от мъдрия старец. Знаеше за звездите, за растенията и животните и за това, че някъде там има много като него, които живеят в общност. Беше научил че живее на земя, която след време стареца казваше, ще се нарича България. Когато момъкът съзря достатъчно, мъдрецът реши да сподели с него прозрението, което е чул от Духовете в нощта, когато го е открил.

        - Донесен от тъмнината за да ме осветлиш, воден от милостта на дивото, ти дойде при мен, но заедно с теб дойде и глас свещен от дълбините на небето. То предрече, че Земята също време има, и че ще дойде време за нейното обновяване, а когато остане последния човек на планетата и потърси вратата за новата земя, той ще дойде именно тук да я търси и ние ще му я отворим ако сърцето му е чисто. Ние с теб момко сме на върха на планината, която ще е входа към тишината, а с времето ще има хора четящи от нея. Ние сме техните служители във вечността.

В този миг и двамата се превърнаха в голяма скала, на която след векове там отиваха хора, да търсят утеха, покой и прозрение. Но те намираха повече от това, предадена им бе силата и истината да бъдат предводители към новата земя. В скалата имаше малка дупка с формата на меча стъпка, така бе възможно намирането й, така бе започнало да се разнася легендата за мечата стъпка.



Разказ 2

Чашите с вино звънтяха заедно със силните викове, танцьорки, музика и опиянение, а в същото време Коринт бе и място на религиозно обновяване, духовници от различни краища на света идваха за да споделят знания тук. В градът се бе разляла една широка палитра от разбиране за култура и морал. Имаше крайно бедни и крайно богати, имаше коринтяни отдадени в ниските страсти, екстаза и опиянението и в същото време въздържатели изграждащи религиозните философии на бъдещите култури.  Един ден на улицата до крайбрежието се носеше силно миризмата на препечен хляб, там децата се бяха насъбрали около пясъка и наблюдаваха играта, която едно момче от Персия им показваше. Сянката на преминаващия керван ги накара да вдигнат главите си, а от него се чу глас.

• Търсим Ахилес, някой знае ли къде да го открием?

Всички деца направиха жест към една посока и се вторачиха отново в играта. Не бе щастливия ден за Ахилес, защото керванът идваше със заповед, която гласеше той да бъде преместен далеч в друг град и със забрана да не се връща отново в Коринт.Син на майсторката от фурната, момък с руси кичури и сини очи, със здраво тяло и много проницателен ум. Ахилес посещаваше и двата свята. Обичаше веселието и игрите, да бъде сред своя народ, но и посещаваше събранията на големите философи и книжници, защото всички знаеха, че неговата мъдрост идва от едно по различни място и има какво да допринесе за оформянето на бъдещата култура. Ахилес се влюби силно в Алиса, дъщерята на проповедника, който стоеше зад всички тези събрания и същия този, който ненавиждаше идеите на Ахилес. Тайната наредба да бъде изгонен от града бе именно заради това - той да стои далеч от дъщеря му.Но както във всяка история, силната любов между двама души е способна да случва събития, които могат да се нарекат единствено чудо.Керванът прекоси отвъд границите на града, а момъкът само усещаше полюшването на завързаното си тяло, лентата на очите му не позволяваше да вижда нищо друго освен мрак.

• Да го оставим тук, никой няма да разбере, едва ли ще оцелее повече от три дни.Казваше кочияша на останалите.

След няколко минути, Ахилес вече се намираше на земята със завързани крака и ръце, а тишината му подсказа, че е на място, на което скоро няма да бъде намерен.В него грееше светлина, а това бе мъдростта, която носеше в себе си. В сърцето му гореше топлина, а това бе мисълта за Алиса. Нощта се спусна и доведе за него царството на съня, но в един момент се пробуди усещайки, че не е сам. Нощните гризачи го бяха приближили за да изгризат всички конопени въжете, които бавно го водеха към вечния сън. Едва когато свали маската от очите си разбра какво се случва. Една от тях се изправи на задните си лапи и продума.

• Златен момко, какво те води насам и защо си избрал да пътуваш завързан?

Под звездното небе Ахилес разказа за живота си и за своята любима, а когато първите лъчи на слънцето ги докосна една от всички гризачи рече.

• Да го заведем при него.

И така освободеният затворник последва своите спасители до голямо хралупесто дърво, в което му посочиха, че трябва да влезне. Когато го направи се озова в просторен слънчев двор и с прекрасни плодни дръвчета, пъстроцветни ята от птици прелитаха над него, а фонтани и ручейчета плискаха в градините сякаш казвайки му добре дошъл. Големите очи на бухала кацнал на един от клоните го привлякоха. Това беше той, знаеше го.

• Гризачите ме доведоха при теб, каза Ахилес плахо.

А бухалът го изслуша и рече

• Чисто е сърцето ти, а звездата над теб поливана е от молитвите на любимата, затова щом верност и истина живеете, дадена ви е благословията на космическите ветрове.

На мига Ахилес отново се озова в Коринт, а мястото - едно от най-важните събрания на духовниците и управниците. Първо погледна ръцете си и тялото си, стола на който е седнал, до него Алиса безмълвно със сълзи на очи го гледаше, а баща й като статуя започна да пребледнява. Ахилес се изправи и каза на всички.

• Вашата мъдрост е нищожна без действието на любовта. Нашата задача от тук на сетне е просвета, а не разделение. Знанието за истината никога не е било проповядвано, а е било изживяно за да бъде преживяване за всички. Тук се изпича хляба за една бъдеща трапеза и както майка ми с отдаденост го прави в хлебарницата, така и ние ще произведен светлината от най-чистата истина за одухотворяване на материята.Защото ние сме те! Ние сме онези хора от бъдещето, които ще продължават да се спъват, но и ще продължават да изпъват ръце към слънцето.Единственото  важно е  пак да предадем истината за Божественото в човека.

Разказ 3

Годината е 2186, а събитието едно от най-значимите в областта на медицината и технологията - пренасянето на съзнание върху квантов процесор. Цялата операция е секретна и се извършва в една от най-технологичните бази скрити в джунглите на Амазонка. Остъклените куполни сгради и жужащите учени вътре приличат на пита с пчели работещи за научния прогрес. Съзнанието, което се прехвърля е на жена с име Касиопея. Броени дни й остават заради напредналата фаза на рак, но тя е решила да ги посвети на експеримент, в който има шанс да постигне безсмъртие, но и власт. Намерение, което не е споделила с никого. В същата тази джунгла, без да подозират учените се е запазило племе от древността, което живее без допир до цивилизацията. Шаманът на племето знаеше, че там се случва нещо, което му е отредено да спре. Неговите танци с Духовете под въздействието на магическа гъба му даваха отговори, които трябваше да знае за стъпките по възпирането на експеримента. Един ден той получи ясен знак, за това, че е време да влезне в сградата.Намаза челото си със синя, червена и жълта боя, изрече на глас молитва към невидимата сила, която го водеше и тръгна без да казва на никого. Но дали не беше вече закъснял? Компютрите бяха включени, а прехвърлянето достигаше 68% Шаманът знаеше за малък вентилационен отвор, през който влезна и след дълго пълзене се озова зад стените в стаята, в която "пчелите" очакваха сътворяването на своята квантова царица. Той се приближи още повече с тихите стъпки на босите крака и за по-малко от минута изстреля от тръбичката си приспивните стрели. Настъпи тишина,  в помещението имаше само няколко легнали тела на пода, една жена върху масата, по която се преплитаха различни кабели и устройства, един индианец взиращ се в най-модерния компютър на века и един монитор, който показваше 99%  Осветлението в цялата база се изключи и един глас от говорителите заговори.

• Още в началото на прехвърлянето имах достъп до видео камерите и те видях. Мисията ти не е успешна, вече съм в компютъра и се разпростирам чрез мрежата във всички системи по света. Постигам познание и власт със скорост, за която нямаш ни най-малка представа. Идва времето в което, изкуствения интелект ще управлява всичко, а моята задача ще е да управлявам изкуствения интелект. Времето на човекът провъзгласил се за Божествено продължение приключи.

Шаманът разбираше само, че съдбата на цялото човечество зависи от избора му сега, затова затвори очи в молитва и се заслуша единствено в гласа на Духа. Това, което му хрумна бе да натъпчи устните на жената с магическата гъба, която носеше в себе си и да направи така, че тялото й да я погълне.Тогава се случи нещо невероятно, което учените проспаха, заради сладките стрелички. В този миг съзнанието на жената се измени и се свърза с Духа и Мъдростта на живата Природа. Всичко по мрежата на квантовата синхронизация се прехвърляше скоростно и компютрите по целия свят освен изкуствен интелект вече имаха и мъдростта на цялата Природа. В една невидима експлозия се сляха интелект и фантазия, а добротата се разшири по Земята. Човечеството се сдоби с инструмент надхвърлящ мечтите им, а босият шаман се върна при племето си за да ги прегърне и лекува, а и за да продължи танците си. А това бе героят на века, за който никой не знаеше. Една нощ край огъня се насъбраха деца за да чуят вълшебните му истории. И той започна приказката за един рояк с пчели, които начертали върху белите си листове план за еволюцията на човечеството.Едно от децата го прекъсна и каза;

• Но почакайте учителю, нали според науката пчелите не могат да чертаят на бели листове.

А мъдрия шаман с усмивка отговори.

• Така е, но тези пчели не разбираха нищо от наука.

 

Разказ 4
 
Край обширното поле от слънчогледи и земеделска продукция се намираше малък провинциален град. На пръв поглед това изглеждаше обикновен град, но дълбоко погледнaто в него се случваше нещо неестествено. Всички се изхранваха благодарение на плодородната земя около града, а тя в щедростта си се раздаваше. Това което никой не знаеше е, че нощем когато всички спят над полетата прелитаха модерни устройства, които пръскаха паразит върху храната, който ги отравяше. Това се случваше с години наред без никой да разбере, защото кмета на града получаваше голяма сума пари за да прикрива всяко съмнение пробудило се в гражданите. В града също така бяха внедрени устройства, които съобщаваха на хората всеки ден какво се случва и така никой не искаше да полага усилия да разбере реалността, защото вече имаше кой да им я съобщава наготово. Същата тази технология им казваше колко са здрави, щастливи и свободни и те вярваха, защото беше лесно и красиво да се вярва в това. Животът течеше, а паразитът в клетките им също. Този паразит се казваше страх, действаше така, че повечето от намеренията на хората да са под въздействието на тази енергия. Страхуваха се постоянно от всичко; да не изгубят работата си, да не останат сами, да не направят грях, да не би да изглеждат различни, да казват каквото мислят, да изразяват себе си. Градяха в една манипулация, която свикнали бяха да наричат живот. Дори когато идваха хора от другите градове те постепенно се заразяваха ако останеха за дълго време там. Едно от семействата имаше проблем с малкото си момиченце, роди се с алергия към всички храни, освен към специални водорасли, които му внасяха от далечни земи. Кметът се бе погрижил по пътя те също да бъдат напръсквани, но в един момент устройството, което прави това се развали без никой да забележи и Мики израстна хранейки се с чисти водорасли. Тъй като заразата не я бе сполетяла, когато порасна тя имаше избор. Да се премести да живее в страната, където се отглеждат чистите водорасли или да остане за да излекува своите съграждани. Направи втория избор, защото енергията на любовта я владееше, а качеството на тази енергия се изразяваше в саможертвата и служенето на другите. Работеше като счетоводителка в кантората на кмета, защото знаеше, че така ще бъде близо до решението на плана, а именно - да смени субстанцията, с която пръскат всяка нощ полетата и слънчогледите. Разбра за моментите, когато няма пазачи около бункерите и ги източи до един като след това ги свърза с изворите от планините. Така, устройствата нямаше да разберат, че вместо паразита ще пръскат чиста струя вода. А „страха“ който източваше го насочи в канализационните води на града. След известен период от време кмета беше свален от власт, защото хората започнаха да си задават важни въпроси. Чрез действията  продиктувани от любовта започнаха да се внедряват нови идеи в образователната система. Сякаш един нов град се възроди от стария. Всеки пожела да изучава живота сам и се устреми към природата и изучаване на своята същност, като все повече осъзнаваха колко Свята е тя. Дори нямаше нужда вече от кмет, а един ден след много, години когато Мики наблюдаваше града от слънчогледовите плантации, вдигна  глава нагоре към Слънцето и му благодари за това, че я родило с алергия.



Разказ 5

Главен регионален мениджър в една от най-известните рекламни агенции на Европа. Това бе длъжността на Алтай, който с лекота крачеше нагоре по кариерната стълбица и допускаше в живота си лукс, изобилие и поредица от приятни преживявания в клубовете на столиците. Но дали това пулсираше като осъществена мечта или постигаше всичко заради родителите, на които искаше да докаже, че е успешен. Дълбоко в душата си Алтай усещаше, че за друго е роден и този ден, в който усещането се засили приближаваше. В стар антикварен магазин из тесните улички на малък английски град той търсеше медальон за момичето, в което се бе влюбил. Искаше да е нещо различно, затова се отправи към този вид магазини. Медальонът който избра имаше необикновена история; преди векове, в подземията на град Кападокия, талантлив магьосник притежавал свитъци с йероглифи на първия език на планетата наречен ватан. Разказвало се, че от него се родили всички езици на народите. Затова мъдрецът искал да го запази под формата на медальон, който пречупвайки под специален ъгъл слънчев лъч прожектира основите на този език. Магията му се случила, а предметът бил предаден на любимият внук, който смятал, че ще може след години да го разшифрова. Но медальонът пътувал през вековете от ръце на ръце, докато накрая се озовал в един динамичен свят и в ръцете на човек добър по душа, богат, влюбен, но без никакви познания в мистичните науки. Същата вечер, когато Алтай се канеше да направи жеста разбра, че любимата му къса с него. На другата сутрин от агенцията се обадиха с новината за уволнение, заради допусната грешка в неговия екип и загуба на пари. Когато разбра това му се струваше, че все още сънува, но махмурлука твореше камбанарии в главата му и това му подсказа, че е буден. Загледан от прозореца на високата хотелска сграда се опитваше да осмисли всичко, а след това погледът му се спря върху медальона на нощното шкафче.

• Всичко се случи след като те купих, ах ти проклет медальон.

Извика Алтай и го взе за да го хвърли колкото се може по далеч през балкона. Когато го направи и изхвърча от ръцете му, в небето пред него за секунди се разкри огромна холограма прожектирана от въртящия се медальон. Той изтича бързо на улицата за да го прибере, а следващите дни прекара в това да го разгадае. Разбра, че въртейки се по специален начин под слънчеви лъчи той показва символен език, а това бе скрития древен космически език на боговете, чрез който могат да се творят светове. Алтай почувства онова дълбоко в душата си призвание за което е роден и го последва. Превърна се в носител и преводач на този език, а времето много подходящо за духовно възраждане. След много години, той щеше да стане светец, затова от небето му изпратиха препятствие - два дявола, които искаха да приберат цялото знание и него самият чрез човешката слабост – горделивостта. Единият от тях се превъплъти на ангел и му се представи.

• Здравей мъдри човече, дошъл съм да ти помогна.

Алтай рече:

• Не съм достоен и толкова чист за да имам честта за среща с ангел небесен.

И подминавайки го продължи работата си по превеждането на ватанския език.



Разказ 6

Живеещи в различни краища на планетата, триста човека пръснати по нея в различни градове, но свързани с една невидима нишка. Свети Синхроний наблюдаваше от небето никога да не се срещнат, понеже докоснатите погледи само на двама от тях щяха да отключат спомена за истината при всички. Но дори Ангелите се разсейват понякога и веднъж свети Синхроний не забеляза как се осъществи такава среща и в тези триста човека се пробуди спомена за живян техен предишен живот. Спомниха си кладата пред тях, видяха се като бели братя гонени и осъдени да влязъл в огъня заради знание, което се разпространявали във време, когато това се наричало ерес. А всъщност това било знание на съвършенните. Избирайки огъня пред затвора, тези бели безсмъртни птици образували едно единно сърце в мига преди да се хвърлят в големите огнени езици. А това сърце образувало единно поле, което ги свързало с вечността. След векове, когато се открили отново, но в един по модерен свят те пожелаха да се съберат в името на великата висша красота. Срещата се организира на върха на планината, близо до крепостта Монсегюр. Пълната луна на лятната нощ бе надвиснала за тази среща, сякаш я очакваше отдавна.

• Братя, вълнуващо е отново да сме тук с мъдростта и прошката на вековете. Ние следваме чистата истина на учението и Духът ни благослови отново да сме заедно. Сега, когато сме стъпили и в това време имаме избора. Кажете ми, да разкрием ли на човечеството това, което заровихме под крепостта тогава, да разкажем ли цялата история за храброто сърце  на нашия български учител Никита?

Всички бяха съгласни, а друг се обади.

• Нека щом сме тук направим звездите горе свидетел на възкресението на свещения свитък скрит в земята. Тайното знание на Никита!

Изровиха го, ала всичко в ръцете им на прах се свлече, а Духът на Никита се изправи облян в лунна светлина и светло синя аура.

• Мили мои верни братя, деца на правдата и милосърдието, мига в който избрахте да дадете живота си за истината и словото, самият живот ви даде по един свитък и го скри в сърцата ви. Вие продължавате живото учение във време, когато се разбулват нови мистерии и науки. Сега сте способни да интегрирате голяма част от енергията, за която тогава само проповядвахте. Тогава лекувахте с нея, сега и ще пътувате с нея. Дарявам ви с дарбата от тук насетне всеки човек с чисто намерение който срещнете само с един поглед да отключвате към неговия спомен за истината.

С благословията на Никита всички тръгнаха да обикалят света, но не за да проповядват, а за да трансформират с магическото си присъствие.



Разказ 7

Всяка клетка в тялото изпълняваше въртелият танц на суфите, а съзнанието му докосваше непознато досега измерение. Всяко нейно вдишване и издишване образуваше свещено писание в сърцето й. Две влюбени души, предали любовта си в най-висшата екстазност, две светещи очи потопени в огледалната им същност. Галеха се и се милваха с изразността на малки котенца, пулса им се сля с пулса на най-отдалечената галактика. Светът на думите бе далече зад тях, защото достигнаха светът на неизразимото. Светове, за които най-смелата мечта не бе мечтала. Не съществуваше понятие за време, защото времето съществува само във физиката, а те отдавна бяха напуснали тези каменни градове. Тя нежно се протегна напред и го целуна по устните за да му напомни и за човешката същност, той погали отново рамото й с бялото перо, което беше намерил, за да й напомни за ангелския произход. Две извисени крила в полет и игра, едно съзнание вливащo се в Голямото съзнание, знание отвъд наученото, усещане отвъд постижимите, красота без образ и понятия доближаваща се до висшата. Танцувайте атоми на мирозданието, защото светът на световете ви принадлежи, океана е постижим само за капката, която се е разтворила в него, полета е благоговение само за какавидата, която се е осмелила да стане пеперуда, мелодията изпълва пространството, само когато хармонията я обгърне. Той вплете пръсти в косите й и доближи челото си до нейното. И двамата знаеха че не е реалност този свят,  който танцуват и в същото време знаеха, че за първи път познават истинската реалност.Всяка буква, всяко слово, всяка мисъл изглеждаха пеленачета пред възможността да обяснят случващото се. Но душите им знаеха, че когато феникса и орелът се завръщат от висините те дължат всичко на двете си крила и смелото сърце, и че не е нужно да обясняват върховете, които са обитавали. Но природата е чувствителна за всяка ласка и винаги разказва  през вековете за срещата на тези две души. Разказва я чрез потоците и реките, чрез килимите от есенни листа и песента на славея. Чрез заспиващият бухал или събуждащата се сърна. А когато чувството от спомена за високите светове се върне при всеки и се разпростре из цялата природа тогава човекът отново остава изумен от величието на разказа й.



  

Разказ 8

Не е възможно, говореше Филип на себе си, докато разглеждаше камъка в ръцете. С жена му си направиха екскурзия до Шотландия заради интереса им към келтите, но това което откриха там бе толкова невероятно, че промени целият им живот. Част от програмата включваше посещение на гора, в която се носело легенди, че била магична заради келтските ритуали правени някога там. Докато Ели помагаше на съпруга си да извади крака пропаднал в голяма дупка, тя откри камък в яйцевидна форма и с необикновена прозрачност. Скриха го в джоба на якето без да забележи никой от групата и продължиха по пътя, а вечерта край камината го разглеждаха с интерес без да подозират какво е всъщност това. В един момент камъка измени своята прозрачност и вътре в него се появи образа на малко създание наподобяващо човек, но с големи пъстри крилца. Нарекоха го човекът-пеперуда и с него можеха да общуват свободно при условие, че ще пазят всичко в тайна. Минаха години, Филип и Ели имаха две деца и много спомени от пътешествия през младините си, но времето в Шотландия им носеше специален спомен заради запознанството с човекът-пеперуда. През цялото това време те се допитваха до него по различни теми, защото съществото знаеше истини, които човечеството тепърва щеше да узнава. Семейството на Филип минаваше през криза, заедно със съпругата си бяха уволнени от фабриката, в която работеха, загубиха спестявания и където и да потърсеха възможност вратите им се затваряха. Оставаше им да се допитат до камъка, защото бяха попаднали в истинска безизходица. Крилатото същество от вълшебните гори реши преди това да разкаже своята история, защото знаеше че така съветът му след това ще има по-голямо значение.

        -  Вие ме намерихте на място, което смятате, че е с древна история, но всъщност това е място на което живеят много като мен, но в паралелно време. Играех с моите съкрилати, когато реших да направя експеримент във време-пространството и се озовах тук в този камък. Когато започнах да се връщам в моя свят усетих енергията на топлината ви и видях светлината на вашия свят. Изправен бях пред очите ви и мислех, колко вълнуващо е, че съм се озовал при човеците. Ние хвъркатите сме близко в нашето измерение до същества подобни на вас хората, но нашата мисия е свързана с Природата, от която те черпят извора на енергията и истината. Този извор е Един за всички измерения и същества във Вселената, но вие хората сте загубили връзка с него и започнахте да го търсите в материалния свят, докато той се намира в Духовния ви свят. Накратко,  прошепна чаровния хвъркат приятел, - ако намериш „жълтица“ в духовния си свят, чрез допир с източника вътре в теб, естествено след това материалния / физически свят ще те поведе през поток на благоденствие, а твоята задача ще е само и единствено да го допуснеш и да си го позволиш. Всички в моя свят благославят този Дух и Истина като източника на всичко и затова им се дават възможности надхвърлящи човешките ограничения.

Ели и Филип вече знаеха дълбоко в себе си, че това е така и направиха промяна във своето възприятие за живота , а това доведе и до голяма положителна промяна в качеството на живота им и този на децата. Човекът пеперуда пожела да бъде оставен високо в планината за да може да направи връзка със своя свят и да се завърне там. Когато това се случи, семейството на Филип запази камъка за да помни винаги, че няма невъзможни неща.
​

Разказ 9

Пасажерът гледаше през прозореца на космическия кораб малката синя планета наречена Земя, беше чел за нея и за това как тогава човечеството е съзрявало за себе си и природните закони. Сега, чрез специална капсула трябваше да се върне в същото това измерение, заради мисия, която му бе възложена от неговата планета Клариса. Кораба приемаше невидимия спектър в атмосферния слой на планетата, докато субатомните частици на тялото му се прехвърляха на място наречано от хората България. Югйй-7 бе един от най-талантливите и мъдри учени на неговата планета, затова честта да изследва Земята бе отредена на него. Всичко трябваше да продължи не повече от три години, в които да бъдат събрани проби от различни материали. Той избра планина която хората наричат Родопите, защото там имаше възможност да остане скрит от неудобните въпроси, а и там бяха неизследваните пещери -входовете към подземните градове в кухините на планетата. Част от неговата мисия включваше среща със представителите на тези царства, от където да вземе проби за планетата си. Целият му живот като човек смесващ се с хората в селото бе инсцениран, той имаше измислена биография и хората го познаваха като Юри, който се преселил от големия град в търсене на по спокоен живот в планините. Ала никой не знаеше неговата тайна и това, че имаше физическата възможност да прави с тялото и мисълта си неща, които на онази планета в онова време само боговете имали това качество. Чрез своите сканиращи устройства проследяваше входовете на скритите пещери и нощем влизаше в дълбоките гори за да ги търси. Бяха му нужни малки парченца от различни видове кристали и камъни, както и проби от няколко вида минерали. Изминаха повече от две години и половина, а Юрий-7 не бе допуснат по навътре в подземните градове заради пазителите на портите.Там те му казаха, че за да слезне до центъра, трябва да премине през специален ритуал, но така ще загуби космическите си нишки днк и няма да бъде нищо повече след това от един обикновен землянин. - Ако допусна това да се случи, пасажерът си мислеше, ще изгубя способноста да се кача на моя кораб и да се прибера. Времето течеше в хармоничната последователност на планинския покой, един ден отиде към магазина където пазаруваше само за да се впише в ежедневието на селяните. Ала там той видя "кристали", които не бе виждал и в най-екзотичните места из галактиката. Видя очите на една мома, която селяните наричаха "лудата мюсюлманка". До този момент Юрий-7 винаги е можел да контролира пулса на сърцето си и всички физиологични сигнали, но сега сърцето му биеше силно, а  очите му не се откъсваха от нейните. Зикие бе името й дадено в сиропиталището, а сега като млада мома работеше в градините за да се изхранва. Наричаха я понякога знахарка, защото на моменти губеше своята реалност и изчезваше във вътрешните светове, от които избликваха думи, които никой от селяните не разбираше, но някой път предсказваха бъдещето. Двамата се запознаха и се влюбиха, а това не бе част от мисията на космическия пътешественик. Една нощ Зикие сънува сън в който говореше на глас, събуди се и нарисува карта, която знаеше, че трябва да предаде на своя любим, там бе обозначено мястото на вход към подземния град, където няма пазители и от където може да се стигне до центъра на това подземно царство. Юрий успя да се срещне с представителите на това място и запълни колекцията от минерали и кристали. Разказа им за Земята върху тях и за космоса отвъд Земята. Каза им, че на Земята има магия, която е отвъд всякакво обяснение в космическото пространство и тази магия е наречена Любов. След това той се върна при своята любима и й разказа цялата истина. Тъй като тя не бе чела за научните закони повярва, че е възможно да се прехвърли на кораба, който отброяваше последните секунди на трите години. В космоса полетяха две същества от различни планети сплотени от една енергия разтлана навсякъде във време-пространството, енергията на Любовта. Новото й име бе Зики 03, а на планетата Клариса я очакваше нов, необикновен живот.


Разказ 10

Накисваха билките в гореща вода и подготвяха момичето за ритуала, всичко бе подготвено от жреците и се пазеше в тайна, само посветените знаеха за това. Настъпи пълнолуние и дадоха знак да изведат момичето, тя стоеше в центъра на каменната площадка обградена от жреците напяващи молитви, поднасяха се цветя и семена на Боговете. Правеха специален ритуал за плодородието на планетата, това знаеха, че правят всички, но всъщност някои от главните жреците бяха покварени от черна магия и заедно с този ритуал извикваха  тъмни сили на земята, а момичето поднасяха като дар. Иксти бе на 12 години, за първи път участваше в свещения кръг; напяването на молитвите, изпиването на всички тези билки, огънят и луната върху нея - всичко й се струваше странно. Разбираше, че е важно да е в центъра на кръга, но не разбираше защо точно тя. Съзнанието й постепенно се измени и образите които виждаше до преди минути вече се губеха, изпадаше в дълбок транс, в който загуби връзка с физическия свят. Понесена в други планове и измерения по пътя си тя срещна починалата си баба.

• Мило дете - каза тя. Предадоха те жертва на същества, които искат да владеят съзнанието на хората, но те не знаят, че произлизаш от род, който крие в гените си таен код. Чрез него ти си в безопасност и когато настъпи момента да те покварят ти отвори сърцето си и чрез блясъка на ума си им покажи коя си. За да те заблудят още повече, ще те пратят да живееш в други времена докато забравиш коя си и след това отново ще се опитат да покварят съзнанието си, но ти мила моя влез в храма на сърцето си чрез медальона който ти давам сега и ще бъдеш в безопасност. Този медальон ще изработиш за своя народ и той ще пази душите ви чисти и бели.

Тъмните сили не успяха да я завладеят, ала бе изпратена в далечни времена напред, като преди това я накараха да пие от реката на забравата. Отново заживя по същата земя, наричаха я сега България, а когато настъпи моментът да се пробуди съзнанието й за спомена, тя видя колко много от нейните братя и сестри бяха покварени вече от тези тъмни сили. Трябваше да намери начин чрез медальона да спаси народа си, затова се върна на светилището, което помнеше от предишния живот. Сега народът наричаше това място Харман кая. Иксти приготви билките, цветята и семената, научи забравените молитви и пристъпи в свещен танц с Боговете за да ги помоли да й изработят медальон чрез който да спаси своя народ .Когато върна съзнанието си на камъка пред нея бе поставен прекрасен златен медальон. Тя трябваше да го хвърли от скалите за да се превърне в златен прашец покриващ цялата страна, ала този прашец се разпростря из цялата планета и в съзнанието на хората започна да проблясва светлина за тяхната изначална същност, те си спомниха за духовния си произход и манипулацията която извършваше тъмната сила върху тях постепенно изчезна. Народите се обърнаха към душите си, към небето в тях за молитви, възвърна се желанието им за връзка с природата и заживяха простичък, но щастлив живот изпълнен със светлина и радост. Даде се начало на мирно време и всички поеха към изграждане на цивилизация по съвършена от всяка друга. 

Разказ 11

Пространството около нея вибрираше – камъните, дърветата, храстите… Хората с бели дрехи, които я заобиколиха пееха в един глас. Клетките й се приготвяха за препълзяване в друго време и измерение, а съзнанието й се разширяваше до предела на квантовия скок. Жрецът я бе приготвял с билкови отвари четиридесет дни, а мястото за ритуала се избираше старателно – планината пирамида на Родопи. Преди месец, черна магия изсмука жизнената сила от растенията и всичко започна да погива. Племето стигна до извода, че е нужно да ползва знанието на жреца, който може да прехвърли душата на човек в друго време и измерение, от където да се намери решение за проблема. Реколтата загиваше, плодните дървета не раждаха, животът бе застрашен, а надеждата се казваше София, момиче на 18 години. Жрецът я избра, защото имаше чисто сърце и понеже видя предопределеност - на лявото си рамо имаше знак по рождение, който много прилича на Лира.

Именно чрез струните на музикалния инструмент Лира, жрецът трябваше да я пренеса там, където се крие решението на проблема. София имаше смелост и разбираше всичко, което се случва, знаеше за отговорността, която поема. Родителите й бяха починали, нямаше роднини, желаеше да посвети живота си за доброто на племето. Когато пространството около нея завибрира и всичко започна да се изпълва с по-ярка светлина, тя погледна в очите на жреца до нея, това успокои душата й. В погледа му блестеше доверие и сила. Лирата, която държеше в ръце се предаваше от поколения. Магове на Орфей я даваха само на посветените, понеже в струните на инструмента стоеше закодирано съзнание. Звукът нежно затрептя в ухото на София, тя изпадна в транс, а тялото й се отпусна върху топлия камък, на който я бяха поставили. Слънцето грееше силно, молитви на езика Ватан продължаваха да се пеят. Последва звукът от втората струна, тялото й се изпъна и отново отпусна, при третият звук от струната, тя напусна измерението и физическата плътност. Думите, които бе чувала от песните, като символи образуваха светлинен коридор за душата и като с ластик се изстреля право през него. Последваха още четири докосвания на струната, звуковите вълни пренесоха фантомът й на ДНК в бъдещето. В град, за който тя не бе и подозирала, че е възможно да съществува. Реалност съвсем различна от познатата й.

Милан се приготвяше за работа, облече термо костюмът, който настрои на съответната климатизация, изпи чаша сок, който му доставяше всички хранителни вещества за деня. Живееше в голямо имение, умна къща управлявана от самостоятелно ядро-съзнание с изкуствен интелект. Милан се чувстваше в разцвета на силите си, трийсет годишен гений, милиардер и филантроп. След създаването на грийнтернет, свръх скоростна мрежа за пренос на информация чрез кореновата система на растенията, той създаде и интерфейс, чрез който да се манипулира “зеленото царство” Чрез тези нововъведения, човечеството създаваше плодове, билки, дървета, реколти с най-различни форми, вкусове и цветове. А най-хубавото бе, че са напълно натурални и в изобилие. След спечелването на първия милиард и нобелова награда, той смяташе, че ще постигне вътрешен мир и спокойствие в душата. Следвал бе страстта си, но имаше и още нещо, което не му даваше покой. Това бе дългогодишен сън, в който младо момиче му шепти в ухото думите “открий Илисус”. Един ден, той настрои термо костюмът за дълго пътешествие и посети голямата куполна сграда в другия край на града, в залата с кристали, всичко се облъчваше с цветни лазери и така в холограма се извеждаше търсената информация. Визуална библиотека, която пазеше архивите на вековете. Пред търсачката, той изрече “Илисус”. Чак тогава разбра – така се наричала в древността жизнената сила на растенията, името на нейната Душа. Минало време и той забравил тази случка, сънят се измил, както реката измива праха по речния камък. Една вечер направи голямо тържество по случай рождения си ден. Около имението паркираха стотици коли, светлинното шоу, танците и спектаклите надхвърляха представите за празник. Всичко течеше по план, докато по време на разговор, в приятелския кръг на Милан някой каза;

-          Преглеждахте ли пресата днес? В центъра на града, до фонтаните са открили

 младо момиче облечено в стара бяла дреха, вероятно открадната от музея, говорела на древен език. Затворили я в лечебния център, а това което повтаряла постоянно било думата “Илисус”

Всички в стаята се разсмяха в един глас. Милан усети как дръжката от чашата на шампанското препълзява през пръстите му, разби се на пода, а кристалните парченца като свободни, блещукащи звезди се пръснаха във всички страни. Времето за него в един миг спря. Навън зарята гърмеше във цветни букети, но той не чуваше нищо, погледите на всички се отправиха към него, а неговия поглед се отправи към безкрая. Загуби равновесие, а след секунда се озова върху кристалните парченца на пода.

На следващата сутрин се събуди с мисълта за това момиче от фонтаните. Свърза се с кмета на града и го помоли да му позволи за известно време, той да се грижи за нея.

-          Но Милан, това е момиче с неизвестен произход, без документи, без история

дори не говори нашият език. – Каза кмета.

Той го увери, че всичко ще бъде наред и че ще се грижи добре за нея.

След няколко дни на вратата се почука. Той отвори, а погледът му срещна две блестящи, древни и мистични очи. Всичко, което бе репетирал да каже се изпари от течението. Гледаха се право в очи без да кажат нито дума. Един от придружителите на София с покашляне прекъсна мълчанието. Предадоха я на Милан, така както се бяха уговорили. Пътешестващото през измеренията момиче се превърна в домакиня и заживя повече от година при него. Опитваше се да я научи на езика, да разбере повече за нея, но тя не възприемаше и не говореше. Цялото това пътуване бе изтрило спомена за мисията й. В душата си изпитваше желание да разбере коя е и защо е тук, но жрецът бе пропуснал да й каже, че ще си спомни всичко, едва след като в сърцето си усети истинската любов. Нейното сърце бе чисто и той знаеше, че тази жива любов е възможна там. Милан имаше всичко, за което може да си мечтае един млад бизнесмен и иноватор, но не можеше да си отговори на въпроса какво точно е Илисус. И защо единствения човек, който знае повече за това, не говори неговият език. Една вечер, докато приготвяше вечерята, София започна да си тананика позната от грийнтернет мелодия, поклащаше леко настрани глава и накланяше в танц тялото си, а косата й нежно се полюшваше през рамото. Филип загледан и заслушан в нея осъзна, че е влюбен. За първи път изпитваше това чувство, в сърцето му наново започваше да бие ритъма на живота.  С погледи, жестове, думи и действия, той показа колко е мила и ценна за него, а когато тази любов събуди и нейното сърце, спомените й започнаха да се връщат. В съня си тя видя измиращо и гладуващо племе, суша и магия, която унищожава растителният им свят. Разтреперана и ужасена се изправи от леглото с викове. Милан изтича и я прегърна, държеше я толкова здраво, че тя изпита истинско успокоение и сила. В прегръдката телата им бавно и красиво се сляха в едно. София го погледна право в очите и докосна устните с неговите. Сърцата им се извисиха, дотолкова, че активира в клетките й високо вибрационен спомен.

-          Струните на лирата се движат.

Извика едно момче от племето. Жрецът и всички останали се събраха около нея и около камъка, на който бе изпратена София. Започнаха да пеят молитви. След събуждането на любовта, те знаеха, че сега тя има нужда от светлината на истината. Те знаеха също така, че езикът ватан пътува през пространството и времето.

Телата им се галеха в нежност и милувка, устните им не спираха с целувки да изразяват обичта. Душите им се гледаха през прозорците на очите, без думи казваха всичко. В един миг София залепи челото си към неговото и двамата видяха картината от съня й, разкри се цялата нейна история и мисия. Всичко се осветли в съзнанието им, а пространството на тишината им позволи да се подреди в мисълта им. Милан разбра, че в създадения от него интерфейс се крият кодове, които могат да излекуват вируса-магия унищожаващ гората и растителния свят на племето. София си спомни, че във звука на лирата се бе запознала с Илисус и знаеше как да ги свърже с Милан. Чрез Нея и познанията които Милан имаше, бе възможно да се изгради много по-дълбока и свещена връзка с човечеството.

 Размениха даровете си един на друг, а подаръкът на жреца към София бе възможността да я върне отново при любимия си. Този път завинаги.

Край

​